Напуканост
Оценяват се характерът, интензивността и пространственото развитие на пукнатините, а не само наличието на структурно нарушение.
Изборът на място за сондаж е резултат от съпоставяне на геоложката среда, хидрогеоложките условия, наличните данни за района и теренните геофизични измервания. Целта е сондирането да бъде насочено към най-добре обоснования перспективен участък, а не към случайно избрана точка или единична аномалия.

Не е достатъчно да бъде установена зона, която се различава от околната среда. Важно е да се оцени какво може да причинява тази промяна и има ли тя хидрогеоложко значение.
При седиментни терени се разглеждат разпространението и положението на водопропускливите пластове и връзката им със слабопропускливите материали. При скални терени значение могат да имат напукаността, разломните структури, изветрителните зони и контактите между различни скални комплекси.
Коя от установените зони има най-добре обосновано хидрогеоложко значение?
Това е различно от въпроса „къде апаратът показва вода“. Геофизичният резултат трябва да бъде интерпретиран в контекста на геоложките и хидрогеоложките данни.
Разломите и пукнатинните системи могат да създават пътища за движение на подземните води, но не всяка структурна зона е водоносна и не всяка може да осигури практически значим дебит.
Оценяват се характерът, интензивността и пространственото развитие на пукнатините, а не само наличието на структурно нарушение.
Значението на една структура зависи от литологията, изветрянето и положението ѝ спрямо останалите геоложки единици.
Перспективната структура трябва да има условия за постъпване и движение на подземни води. Самата геометрия на разлома не е достатъчна.
При скални масиви приповърхностната част често е променена от изветряне. Напукаността и филтрационните свойства могат да се изменят значително с дълбочината.
Затова перспективната зона невинаги представлява единична вертикална структура. В определени геоложки условия значение може да има съчетанието между изветряла и напукана част на скалния масив и по-дълбоки тектонски пукнатини.
Напукаността на скалния масив не трябва да се приема като постоянна с дълбочината.
Това е една от причините геофизичният профил да се интерпретира заедно с предварителния геоложки модел.
Водоносността не зависи само от способността на скалата или наслагите да пропускат вода. Важно е дали съществуват условия водата да постъпва в системата, да се движи през нея и да се акумулира.
При оценката могат да имат значение площното разкритие на водопропускливите скали, релефът, инфилтрацията на валежи, връзката с повърхностни води и хидравличните отношения със съседни водоносни структури.
Когато има надеждни данни, се разглеждат геоложкият разрез, водопритоците, водните нива и дебитът. Те подпомагат модела, но не определят автоматично мястото или дълбочината на новия сондаж.
След предварителния анализ геофизичните профили се разполагат така, че да проверят участъците с хидрогеоложки интерес. След това измерените изменения се съпоставят с геоложкия модел.
Търси се съответствие между литология, структурно положение, напуканост или водопропусклив пласт и общата хидрогеоложка картина.
Когато геоложките данни, известните водоизточници и геофизичните резултати насочват към една и съща зона, препоръката е по-добре аргументирана.
Отчитат се релефът, границите на имота, достъпът за сондажна техника и възможността съоръжението да бъде изпълнено на препоръчаното място.
Геофизичното проучване установява изменения във физичните свойства на геоложката среда. Причината за тях трябва да бъде интерпретирана. Аномалия може да бъде свързана с промяна в литологията, контакт между различни материали, зона на напуканост, изветряне, структурно нарушение или друга особеност на разреза.
Геофизична аномалия не означава автоматично подземна вода и не определя предварително дебита на бъдещия сондаж.
геоложки и хидрогеоложки данни → работен модел → перспективна зона → геофизични измервания → комплексна интерпретация → избор на място
Вижте и геофизично проучване за вода.
След комплексната интерпретация се избира точката, в която събраните данни дават най-добре аргументирана перспектива за пресичане на целевата структура или водоносен интервал.
Когато данните позволяват, може да бъде посочена и прогнозна дълбочина или интервал на интерес. Това остава прогноза до изпълнението на сондажа, защото действителният геоложки разрез и конкретните водопритоци се установяват при сондирането.
Не е коректно предварително да се гарантират точният дебит, окончателното водно ниво или точната дълбочина на водоносния интервал. Проучването намалява неопределеността и дава аргументирана основа за решение.
Сондирането е етапът, при който предварителният модел се проверява чрез действителния геоложки разрез и установените водопритоци. След изграждането на съоръжението водното ниво и поведението при водочерпателно изпитване дават информация, която не може да бъде определена само от предварителното проучване.
Перспективна структура, установен водоприток и експлоатационен дебит на готов сондаж не са едно и също.
За предварителна оценка посочете местоположението на имота и наличната информация за съседни сондажи, кладенци, извори или други водоизточници.