Геоложки строеж и литология
Разглеждат се разпространението и взаимоотношенията на геоложките единици, типът на скалите и наслагите и особеностите на средата, които определят условията за движение и акумулиране на подземни води.
Хидрогеоложкото проучване изяснява условията за формиране, движение и акумулиране на подземните води в конкретната геоложка среда. То не се свежда до търсене на единичен признак, а съпоставя геоложкия строеж, тектонската обстановка, наличните водоизточници, теренните наблюдения и резултатите от последващите изследвания.
Първият етап е изучаване на наличната геоложка, тектонска, хидроложка, хидрогеоложка и климатична информация. Когато съществуват предишни проучвания, сондажни кладенци, мониторингови пунктове, извори или други водоизточници, техните данни се включват в общата оценка.
Целта не е просто да се установи дали в района са известни подземни води, а да се изгради предварителна представа в каква геоложка среда се формират, откъде могат да се подхранват, по какви структури или пластове се движат и къде се дренират.
Разглеждат се разпространението и взаимоотношенията на геоложките единици, типът на скалите и наслагите и особеностите на средата, които определят условията за движение и акумулиране на подземни води.
Разломите, пукнатинните и изветрителните зони се оценяват в контекста на конкретната геология. В скални масиви те могат да имат съществено значение за движението на подземните води.
Данните за съседни сондажи, кладенци и извори дават реална опорна информация, когато са известни техният геоложки контекст, дълбочина, водни нива, водопритоци и дебити.
Самото наименование на скалата не е достатъчно, за да се определи нейната водоносност. Значение имат напукаността и изветрянето, пространственото разпространение на по-пропускливите пластове, наличието на слабопропускливи прослойки и положението им в геоложката структура.
Една и съща геоложка единица не трябва механично да се приема като еднакво водоносна навсякъде. Локалните условия могат да се променят вследствие на различия в литоложкия състав, напукаността, изветрянето, тектонската нарушеност и условията за подхранване и дрениране.
Затова хидрогеоложкото проучване не търси само определен вид скала, а оценява конкретната геоложка структура и условията за формиране на подземните води.
Геоложки и хидрогеоложки карти и налична документация.
Тектонска информация и структурни особености на района.
Данни от съществуващи сондажи, кладенци, извори и мониторингови пунктове.
Релеф, хидрографска обстановка, теренни наблюдения и резултати от геофизични профили.
Наличието на водопропусклива среда само по себе си не определя практическата ѝ водоносност. Важно е откъде постъпва водата, как се движи през геоложката среда, има ли условия за акумулирането ѝ и къде водоносната система се дренира.
Подхранването може да бъде свързано с инфилтрация на валежни и повърхностни води, а при определени условия и с хидравлична връзка с други водоносни структури.
При силно разчленен релеф подземните води могат да бъдат интензивно дренирани. При други геоморфоложки условия могат да съществуват по-благоприятни възможности за формиране на по-издържани подземни потоци.
Въпросът не е само дали водата може да проникне в дадена среда, а дали съществуват условия тя да се подхранва, движи и акумулира във водоносна зона с практически интерес.
Разломите, пукнатинните системи и изветрителните зони могат да имат съществено значение за движението на подземните води в скалните масиви. Наличието на разлом или пукнатинна зона обаче не означава автоматично наличие на подходящ водоизточник.
Значението на една структурна зона се разглежда заедно с литологията, характера и свързаността на пукнатините, изветрянето, пространственото положение на структурата и условията за нейното подхранване и дрениране.
Разломната зона може да създава път за движение на подземни води, но конкретното ѝ хидрогеоложко значение зависи от условията на място.
Установяването на структурна или геофизична аномалия не е самостоятелно доказателство за водоносна зона, още по-малко за бъдещия дебит на сондаж.
Данните за съседни сондажи, кладенци и извори могат да дадат ценна информация за хидрогеоложките условия в района. При сондажите се разглеждат, когато са известни, местоположението и котата на терена, геоложкият разрез, общата дълбочина, интервалите с водопритоци, статичното и динамичното водно ниво, дебитът и резултатите от проведено водочерпене.
Сондаж на сравнително малко разстояние може да е преминал през различна дебелина на водопропусклив пласт, друга пукнатинна зона или различно структурно положение. Затова дълбочината и дебитът му не трябва механично да се пренасят върху новата точка.
Съседният сондаж е най-полезен, когато знаем не само колко е дълбок и какъв дебит е получен, а и какъв геоложки разрез е пресекъл и откъде са постъпили водопритоците.
Резултатът от близък сондаж е ориентир и източник на информация, а не гаранция за същата дълбочина или дебит в конкретния имот.
Геофизичният профил не се интерпретира изолирано. Измерените изменения придобиват смисъл, когато се съпоставят с геоложката среда, тектонската обстановка и наличните данни за подземните води.
Формира се предварителна представа за геоложките и хидрогеоложките условия и се определя какъв въпрос трябва да бъде проверен на терена.
Профилите и измервателните направления се избират според конкретния обект, релефа, геоложката обстановка и целта на проучването.
Установените изменения се разглеждат като част от общия геоложки модел. Едва след съпоставянето с останалата информация могат да бъдат определени перспективна зона, препоръчано място и прогнозна дълбочина за сондиране.
Геофизиката не замества хидрогеоложката преценка, а я допълва.
Сондирането дава най-пряката информация за действителните условия в конкретната точка. То проверява предварителния модел чрез реалния геоложки разрез и установените водопритоци.
При изпълнението се наблюдават преминаваните материали, промените в геоложкия разрез и появата на водопритоци. Тази информация е важна и за последващото изграждане на сондажа.
Появата на вода при сондиране показва пресичането на водоносен интервал или зона, но сама по себе си не определя какво количество вода може устойчиво да се черпи. Статичното и динамичното водно ниво дават допълнителна информация за поведението на системата.
При водочерпателното изпитване се проследяват дебитът, понижението и последващото възстановяване на водното ниво. В зависимост от задачата тези данни могат да се използват за оценка на филтрационните свойства и експлоатационното поведение на водовземното съоръжение.
В зависимост от задачата, вида на водоносната система и наличните данни хидрогеоложките изследвания могат да включват определяне или оценка на дебит, статично и динамично водно ниво, понижение и възстановяване, филтрационни параметри, водопроводимост, водоотдаване, радиус на влияние и взаимодействие между водовземни съоръжения.
При по-сложни задачи могат да бъдат използвани хидрогеоложко моделиране и картографски материали за представяне на геоложките формации, водоносните структури и движението на подземните води.
Препоръчаното място и прогнозната дълбочина за сондиране са резултат от интерпретацията на информацията преди сондирането. Действителният геоложки разрез, конкретните интервали с водопритоци, водните нива и експлоатационното поведение се установяват след изпълнението и изпитването на сондажа.
Перспективна водоносна структура, установен водоприток и експлоатационен дебит на готов сондаж не са едно и също.
За практическото водоснабдяване е важно не само наличието на подземна вода. Значение имат условията за нейното подхранване, възможният дебит, поведението на водното ниво при експлоатация, качеството на водата и правилното изграждане на водовземното съоръжение.
Успешният сондаж не се оценява само по това, че в него има вода.
Хидрогеоложкото проучване свързва предварителното изучаване на геоложката среда с теренните изследвания, сондирането и последващата оценка на водоизточника.
За предварителен разговор посочете местоположението на имота и наличната информация за сондажи, кладенци, извори или други водоизточници в района.