1. Предварителна концепция
Анализират се геоложки и хидрогеоложки карти, налични сондажи, релеф и структурна информация.
Проучване на терена преди сондаж чрез геофизични измервания, анализ на геоложките и хидрогеоложките условия и определяне на перспективни зони за подземни води. Целта е да се обосноват място и прогнозна дълбочина за сондиране, а не да се обещава предварително неизвестен дебит.
„Георадар за вода“ е популярно търсене, когато трябва да се избере място за сондаж. На практика надеждната оценка не се основава на единично показание от уред. Геофизичните измервания се разглеждат заедно с геоложката и хидрогеоложката обстановка, релефа, наличните данни за района и целта на бъдещия сондаж.
Резултатът е интерпретация на подземната среда и обоснована препоръка за перспективна зона, място и прогнозна дълбочина. Действителният геоложки разрез и водопритоците се проверяват при сондирането.
Съпоставят се теренните измервания, геоложките данни и наличната информация за подземните води. Целта е да се намали неопределеността при избора на място, а не да се обещава предварително известен дебит.
Целта на теренното проучване не е просто да бъде намерена най-голямата аномалия по профила. Търсят се изменения, които могат да имат хидрогеоложко значение в конкретната геоложка среда.
В скални терени значение могат да имат напукани и изветрели зони, структурни нарушения и контакти между различни скални разновидности. При пластови водоносни системи се разглеждат положението и пространственото изменение на пропускливите и слабопропускливите материали.
Еднакъв геофизичен сигнал не означава еднаква причина във всеки терен.
Интерпретацията започва от геоложкия и хидрогеоложкия въпрос, а не само от амплитудата или вида на графиката.
В използваната методика измерването е свързано с естественото електрическо поле и потенциалните разлики по терена. При метода на собствения потенциал (SP) се измерва естествената потенциална разлика между точки по земната повърхност.
Стойностите се проследяват последователно по измервателни профили, за да се установят пространствени изменения и аномални участъци. След това резултатите се интерпретират спрямо конкретната геоложка среда.
Геофизичният уред не „вижда вода“ директно.
Той регистрира изменение на определен физичен параметър. Връзката с подземните води се оценява чрез интерпретация.
Една геофизична аномалия може да бъде свързана с различни причини — промяна в литологията, структурна зона, напуканост, изветряне, различна влажност или друга особеност на средата.
Затова резултатът трябва да бъде съпоставен с геоложките и хидрогеоложките данни, преди да се предложи място за сондиране.
Не е „къде уредът показва вода“, а:
Коя от наблюдаваните аномалии има геоложка и хидрогеоложка логика и заслужава да бъде проверена със сондаж?
геофизична аномалия ≠ доказана вода ≠ дебит на бъдещ сондаж
Данните от близък сондаж са ценна фактическа информация, но не са гаранция, че на същата дълбочина и в съседния имот ще бъдат установени същите условия.
Геоложките пластове могат да променят дебелината и положението си, а напуканите и изветрели зони в скални терени могат да бъдат пространствено нееднородни. Затова ни интересуват не само дълбочината и дебитът на съседния сондаж, а какъв геоложки разрез е пресекъл, къде са установени водопритоците и какво е водното ниво.
Наличната информация се използва за изграждане на по-добър предварителен модел на терена, а не за механично пренасяне на чужда дълбочина към новата точка.
Геофизичната информация има най-голяма стойност, когато е част от последователно хидрогеоложко проучване.
Анализират се геоложки и хидрогеоложки карти, налични сондажи, релеф и структурна информация.
Профилите се разполагат така, че да проверят конкретен геоложки или структурен въпрос за терена.
Аномалиите се сравняват с останалите данни и се определя перспективна зона, след което се обосновава място за сондаж.
При достатъчно геоложка, хидрогеоложка и геофизична информация може да бъде определен прогнозен интервал или ориентировъчна дълбочина за сондиране. Това обаче не е предварително измерена точна дълбочина на бъдещия водоприток.
Реалният геоложки разрез и действителните водопритоци се установяват при сондирането.
дълбочина на перспективната структура ≠ дълбочина на действителния водоприток ≠ водно ниво в готовия сондаж
Преди сондирането не може коректно да се гарантира точният геоложки разрез, експлоатационният дебит или окончателното водно ниво на бъдещия сондаж.
Геофизичното проучване намалява неопределеността при избора на място, но прякото доказване на условията в дълбочина става чрез сондиране.
Мястото и ориентировъчната дълбочина са резултат от професионална интерпретация на наличните данни. Реалният сондаж е проверката на тази прогноза.
Предварителното проучване и оценката на готовия сондаж са различни етапи. Те не трябва да се смесват.
Подпомага определянето на перспективната зона чрез измервания и интерпретация в геоложки и хидрогеоложки контекст.
Проверява действителния геоложки разрез и показва къде реално се установяват водопритоци.
Показва как готовият сондаж реагира при черпене — при какъв дебит, понижение и изменение във времето.
Перспективна водоносна структура, установен водоприток и експлоатационен дебит не са едно и също.
То е полезно при сложен геоложки строеж, при необходимост от избор между няколко възможни участъка, при търсене на структурни зони в скални терени или когато наличните данни не са достатъчни за надежден избор само по повърхностни признаци.
Най-голяма стойност има, когато резултатът се съчетае с професионална хидрогеоложка оценка и след това бъде проверен чрез сондиране.
За конкретния терен се съпоставят наличните данни и резултатите от измерванията, след което се обосновава перспективната зона и сондажната точка.
За предварителна оценка посочете местоположението на имота и наличната информация за сондажи, кладенци, извори или други водоизточници в района.