Изнасян материал
Промените в сондажния шлам и изнасяния материал дават информация за преминаването между различни литоложки разновидности и позволяват сравнение с предварителната прогноза.
Сондажът е прякото изследване, което показва действителния геоложки разрез и водопритоците в избраната точка. Успешното водовземно съоръжение зависи не само от достигането до вода, а и от правилното проследяване на разреза, конструкцията на сондажа, неговото разработване и последващото водочерпателно изпитване.
Преди сондирането разполагаме с интерпретация на геоложките и хидрогеоложките данни и резултатите от геофизичното проучване за вода. Те позволяват да се определи перспективна зона и при достатъчно информация — прогнозен интервал на интерес.
Това обаче остава прогноза. При сондирането се установява действителният геоложки разрез в конкретната точка — какви материали се пресичат, на каква дълбочина се променят и в кои интервали се наблюдават водопритоци.
предварителен модел → избор на място → сондиране → действителен разрез → водопритоци
Информацията от процеса на сондиране е важна за уточняване на разреза и за решенията относно крайната дълбочина и конструкцията на съоръжението.
Промените в сондажния шлам и изнасяния материал дават информация за преминаването между различни литоложки разновидности и позволяват сравнение с предварителната прогноза.
Следят се интервалите, в които се наблюдава постъпване на вода, и връзката им с характера на разкритите скали или наслаги.
Отбелязват се дълбочините на съществените промени. Предварително посочената дълбочина е прогнозна; реалните условия показват докъде е обосновано да продължи сондирането.
Един сондаж може да пресече няколко различни пласта, част от които водопропускливи, а други слабопропускливи. Отделни водоносни интервали могат да имат различни хидравлични условия и да не се проявяват еднакво.
Затова конструкцията на сондажа трябва да бъде съобразена с това, което действително е установено при пробиването, а не механично да следва предварително предположена дълбочина.
Данните от съседни сондажи са ценни, но пластовете могат да променят положението и мощността си, а при скални терени напукаността и водопритоците могат да се изменят на сравнително малки разстояния.
Появата на вода при пробиването е важна информация, но не определя автоматично експлоатационния дебит на готовия сондаж. Трябва да се разграничават дълбочината на водопритока, водното ниво, крайната дълбочина на сондажа и количеството вода, което може устойчиво да се черпи.
Решението за продължаване или приключване на сондирането не трябва да се основава единствено на факта, че се е появила вода.
водоприток ≠ водно ниво ≠ крайна дълбочина ≠ експлоатационен дебит
Добре избраната точка не е достатъчна, ако сондажът е неправилно изграден. Конструкцията трябва да бъде съобразена с установените при пробиването условия и с интервалите, от които се цели постъпване на вода.
Те укрепват съоръжението и отделят интервали, които не трябва да участват във водоприемната част на сондажа.
Филтърният интервал трябва да бъде свързан с реално установената водоносна зона и конкретната конструкция, а не да се поставя произволно „около водата“.
Когато конкретните условия го изискват, подходящият филтърен материал и изолирането на нежелани интервали подпомагат правилната работа на съоръжението и ограничават нежеланото смесване.
Дори когато сондажът е достигнал перспективна водоносна зона, неправилното изграждане може да доведе до постъпване на фин материал и пясък, продължително замътване, нежелано смесване на води от различни интервали, затруднено постъпване на вода и проблеми при експлоатацията на помпеното оборудване.
Добрата сондажна точка не компенсира лошо изградения сондаж.
Правилното оформяне и защита на устието също са важни за ограничаване на постъпването на повърхностни замърсявания и за безопасната експлоатация.
Дълбочината, на която е установен водопритокът, не е непременно нивото, на което водата ще се установи в сондажа. При напорни условия водното ниво може да се повиши над водоносния интервал.
Високото водно ниво не означава непременно голям експлоатационен дебит. Налягането и количеството вода, което може устойчиво да се черпи, са различни характеристики.
Сондажът трябва да бъде подходящо разработен преди оценката му чрез водочерпене. Наличието на вода по време на пробиването не означава, че водоизточникът вече е оценен за експлоатация.
След изграждането и разработването на сондажа следва водочерпателно изпитване. При него се наблюдават дебитът, понижението на водното ниво и последващото възстановяване.
Така се преминава от наблюдението „при сондирането има водоприток“ към практически по-важния въпрос: „как се държи готовият сондаж при водочерпене?“
Успешният сондаж не се оценява само по това, че в него има вода. Значение имат конструкцията, поведението на водното ниво, устойчивият дебит и качеството на водата според предназначението ѝ.
Геоложките условия дават важен контекст за произхода и движението на подземните води, но не могат сами да удостоверят дали водата е подходяща за конкретна употреба.
Когато качеството е важно за предназначението на водоизточника, то трябва да бъде установено чрез подходящо лабораторно изследване.
проучване → избор на място → сондиране → действителен разрез → водопритоци → изграждане → водочерпателно изпитване → оценка
При конкретен обект е полезна всяка налична информация за терена, съседни сондажи, извършени проучвания и предназначението на бъдещия водоизточник.