Геоложки карти
Показват разпространението на геоложките единици, техния състав, възраст и основни структурни взаимоотношения. Дават регионалната геоложка рамка, но не са готова карта за избор на точка за сондаж.
Геоложки и хидрогеоложки данни
Надеждното проучване за подземни води започва с информацията, която вече съществува за района. Геоложките карти, тектонските данни, архивните проучвания, съседните сондажи, кладенците, изворите и наблюденията на водните нива изграждат основата, върху която се планират теренните измервания и се интерпретират резултатите.
Преди измерването трябва да разберем геоложката среда
Една и съща геофизична аномалия може да има различно значение в различна геоложка обстановка. Затова предварителният анализ не е формалност, а част от самата интерпретация.
Разглеждат се съставът и възрастта на геоложките формации, техните пространствени взаимоотношения, тектонската нарушеност, релефът и известните проявления на подземни води.
Основният въпрос
Как строежът и пространственото положение на геоложките единици влияят върху движението и акумулирането на подземните води?
Отговорът определя какво търсим на терена и как интерпретираме измерванията.
Еднаква геоложка формация не означава еднаква водоносност
Литоложкият състав е основна част от оценката, но геоложкото наименование само по себе си не е достатъчно.
Значение имат съотношението между различните материали, разпространението им по площ и дълбочина, наличието на по-пропускливи и слабопропускливи пластове, напукаността, изветрянето и структурното положение.
В седиментните комплекси съставът може да се изменя както хоризонтално, така и вертикално. Един и същ комплекс може в една част да съдържа повече пясъци, пясъчници или варовици, а в друга да преминава към глини и мергели. Това променя и неговото хидрогеоложко значение.
Картата е геоложка рамка
От геоложката карта не трябва механично да се прави заключение „тази формация има вода“.
Картата показва регионалната рамка. Хидрогеоложката оценка трябва да изясни как е изградена и как функционира конкретната част от нея.
Водопропускливите пластове трябва да се разглеждат в разрез
В седиментна среда е важно не само наличието на пясък, чакъл, пясъчник или друг по-пропусклив материал, а каква е неговата мощност, доколко е издържан в пространството и как е разположен спрямо по-слабо пропускливите пластове.
Глинести и мергелни прослойки могат да разделят отделни водоносни интервали. В други условия различни водопропускливи пластове могат да имат хидравлична връзка и да участват в обща водоносна система.
Три различни дълбочини
„Дълбочина до вода“, „дълбочина на водоносния пласт“ и „крайна дълбочина на сондажа“ не са едно и също.
При анализа трябва да се различават водното ниво, положението на водоносния интервал, дълбочината на водопритока и общата дълбочина на съоръжението.
Какви източници на информация използваме
Стойността на отделния източник зависи от неговата точност, мащаб, възраст и приложимост към конкретния обект. Най-добра основа се получава чрез съпоставяне на няколко независими вида данни.
Хидрогеоложки данни
Дават информация за водоносни хоризонти и комплекси, водни нива, извори, сондажи, условия на подхранване и дрениране и други характеристики според предназначението и мащаба на конкретния материал.
Архивни сондажи
Когато са налични, сондажните колонки и документацията са особено ценни, защото показват действително пресечения геоложки разрез, литологията по дълбочина, водопритоците, водните нива и резултатите от изпитвания.
Кладенци и извори
Те са фактически проявления на подземните води на терена. При изворите значение могат да имат местоположението, геоложкият контакт, дебитът, сезонните изменения, температурата и наблюдавани промени след валеж.
Теренна обстановка
Релефът, речната мрежа, разкритията на скалите и видимите структурни особености помагат архивната информация да бъде поставена в контекста на конкретния имот.
Геофизични профили
Измерванията добавят информация за измененията в дълбочина. Те се интерпретират спрямо геоложкия модел и останалите налични данни, а не като самостоятелно доказателство за вода.
Тектонската информация е особено важна в скални терени
При скалните масиви пространственото положение на разломи, пукнатинни системи и изветрителни зони може да има съществено значение за движението на подземните води.
Разломи
Разломната зона може да бъде по-силно напукана и водопроводима, но може и да съдържа запълващ материал с по-ниска водопропускливост. Значението ѝ се определя от конкретната геоложка обстановка.
Пукнатинни системи
Ориентацията, гъстотата, отвореността, запълването и свързаността на пукнатините влияят върху възможността водата да се движи през скалния масив.
Изветрителни зони
Изветрянето може да промени напукаността и водопропускливостта в приповърхностната част на скалния комплекс и да създаде условия, различни от тези в по-слабо променената скала в дълбочина.
Порови, пукнатинни и карстови води
Геоложките данни трябва да се четат според конкретната хидрогеоложка среда, защото механизмът на движение на водата е различен.
Порови води
При несвързани наслаги се оценяват литоложкият и зърнометричният състав, мощността и пространственото разпространение на по-пропускливите пластове и взаимоотношенията им с по-слабо пропускливите материали.
Пукнатинни води
В скалните масиви движението на водата е свързано с пукнатинната система. Водоносността може да бъде неравномерно разпределена и концентрирана в определени напукани, разломни или изветрителни зони.
Карстови води
В карбонатните скали движението може да се концентрира в разширени пукнатини, канали и кухини. Поради силната пространствена нееднородност две близки точки могат да пресекат съществено различни условия.
Какво действително ни казва съседният сондаж
Близкият сондаж е ценен не защото показва само „на колко метра има вода“, а защото може да даде фактическа информация за геоложкия разрез и водоносните интервали.
Данните трябва да бъдат поставени в пространствената геоложка структура. Два сондажа с еднаква дълбочина не означават непременно еднакви хидрогеоложки условия, а различните дълбочини не доказват сами по себе си противоречие.
Полезни данни от сондаж
Местоположение и кота на терена.
Обща дълбочина и литология по дълбочина.
Граници между пластовете и интервали с водопритоци.
Статично и динамично водно ниво.
Дебит и данни от водочерпене, когато са налични.
От картата към конкретния терен
Регионалната карта не може да покаже всички локални особености в рамките на конкретен имот. Нейната задача е да даде геоложката рамка и да помогне за изграждането на работен модел.
Архивните сондажи и водоизточници добавят фактическа информация в отделни точки. Теренните наблюдения показват конкретната обстановка на повърхността, а геофизичните профили дават допълнителна информация за измененията в дълбочина.
Нито един от тези източници не трябва да се разглежда изолирано.
Последователността
геоложки и хидрогеоложки данни → работен геоложки модел → теренна проверка → геофизични измервания → комплексна интерпретация → избор на място → сондаж
Сондажът проверява предварителния модел
След изпълнението на сондажа разполагаме с най-пряката информация за конкретната точка — действителния геоложки разрез. По време на сондирането се проследяват преминаваните материали, измененията в разреза и появата на водопритоци.
След изграждането на съоръжението могат да бъдат определени водните нива и чрез водочерпателно изпитване да бъде оценено поведението на водоизточника. Така предварителната геоложка и геофизична интерпретация се сравнява с реално установените условия.
Всеки добре документиран сондаж е и нова фактическа точка за хидрогеоложката информация в района.
Имате данни за сондажи в района?
При предварителната оценка са полезни местоположение, дълбочина, геоложки разрез, водни нива и дебит, когато такава информация е налична.