Геоложка среда
Литологията, редуването на пластове, контактите и измененията в дълбочина дават контекста, в който трябва да се тълкува геофизичният профил.
Геофизичното проучване за вода се използва преди сондиране за изследване на измененията в геоложката среда и за подпомагане избора на перспективно място за сондаж. Измерванията не се разглеждат самостоятелно, а се интерпретират заедно с наличните геоложки и хидрогеоложки данни за конкретния терен.

Геофизичните методи позволяват да се проследят изменения във физичните свойства на геоложката среда без предварително сондиране по целия изследван профил. Интерес представляват закономерни промени и аномални участъци, които могат да бъдат свързани с особености на геоложкия строеж.
Причината за една аномалия може да бъде промяна в литологията, контакт между различни материали, зона на напуканост, изветряне, тектонска структура или друга особеност на разреза. Затова целта не е просто да бъде отчетена аномалия, а да се оцени дали установеното изменение има хидрогеоложко значение.
Геофизиката не замества хидрогеоложката преценка, а я допълва.
Апаратурата не „вижда“ директно подземната вода. Практическата задача е да се намали неопределеността и да се подпомогне изборът на перспективна зона за последващо сондиране.
Преди теренната работа се разглежда наличната информация за района. Целта е да се изгради предварителен модел на терена и да се определи какъв геоложки или хидрогеоложки въпрос трябва да бъде проверен чрез измерванията.
Литологията, редуването на пластове, контактите и измененията в дълбочина дават контекста, в който трябва да се тълкува геофизичният профил.
При скални терени се разглеждат разломи, пукнатинни и изветрителни зони. Наличието на такава структура само по себе си не означава, че тя е водоносна.
Когато има надеждни данни, съседните сондажи, кладенци и извори служат като фактически опорни точки за геоложкия и хидрогеоложкия модел.
Дори една и съща литоложка разновидност може да има различно хидрогеоложко поведение в зависимост от напукаността, структурното положение, подхранването и дренирането. Следователно интерпретацията трябва да бъде геоложка, а не само инструментална.
Последователността се определя според конкретния терен и задачата, а не по универсална схема, приложима еднакво навсякъде.
Разглеждат се наличните данни и теренът, формулира се задачата и се определят участъците, които трябва да бъдат проверени.
Профилите се разполагат така, че да пресекат зоните с интерес и да позволят сравнение между различни части на терена.
По избраните профили се извършват измервания и се проследяват пространствените изменения на наблюдаваните параметри.
Резултатите се разглеждат като профил, а не като отделни случайни стойности. Търсят се закономерни изменения и тяхната пространствена връзка.
Геофизичният резултат се съпоставя с геоложките и хидрогеоложките данни и се оценява значението на установените изменения.
Когато съвкупността от данни дава основание, се определя перспективна зона и се преминава към избор на конкретна точка за сондиране.
Аномалията показва изменение спрямо околната среда, но не посочва автоматично причината за него. За да бъде определена една зона като перспективна, резултатът трябва да бъде разгледан спрямо геоложкия строеж, хидрогеоложките условия и останалата налична информация.
Това е особено важно при напукани скални масиви. Наличието на пукнатини или разлом не определя само по себе си водообилността. Значение имат характерът на напукаността, литологията, структурното положение и условията за подхранване и дрениране.
Геофизична аномалия ≠ доказателство за вода.
Аномалията е обект на интерпретация. Перспективата за подземни води се оценява чрез съпоставяне на независими данни.
Предварителното проучване има прогнозен характер. То подпомага решението къде да се сондира, но не заменя прякото изследване чрез сондаж.
Геофизиката подпомага изграждането на модел. Действителната последователност на материалите в конкретната точка се проверява при сондирането.
Може да бъде определена перспективна зона или прогнозен интервал, но реалните водопритоци се установяват при изпълнението на сондажа.
Дебитът на бъдещ сондаж не се измерва предварително от геофизичния профил. Поведението на водоизточника при черпене се оценява след изграждането му.
Най-голяма стойност има не единичната аномалия, а съвпадението между няколко независими признака — геоложка предпоставка, структурно положение, хидрогеоложки условия и закономерна промяна в геофизичния профил.
Когато информацията дава достатъчно основание, се определя препоръчана точка и, когато данните позволяват, прогнозен интервал на интерес. Тази препоръка остава прогноза до проверката чрез сондиране.
Геоложки и хидрогеоложки данни → теренна задача → геофизични профили → установени изменения → комплексна интерпретация → перспективна зона → място за сондаж.
След приключване на теренната работа резултатите се обработват и интерпретират спрямо наличната информация за обекта. В зависимост от конкретната задача могат да бъдат предоставени резултати от измерените профили, интерпретация на установените изменения, определена перспективна зона, препоръчана точка за сондиране и прогнозна дълбочина или интервал на интерес, когато данните позволяват такава оценка.
Целта е клиентът да получи аргументирана препоръка, а не обещание за предварително доказан дебит.
Сондирането показва действителния геоложки разрез и интервалите, в които се установяват водопритоци. След правилното изграждане на сондажа наблюденията на водното ниво и водочерпателното изпитване дават информация за експлоатационното поведение на водоизточника.
Перспективна водоносна структура, установен водоприток и експлоатационен дебит не са едно и също.
Геофизична аномалия → хидрогеоложка интерпретация → перспективна зона → сондажно потвърждение на разреза и водопритоците → водочерпателна оценка на експлоатационното поведение.
За предварителна оценка посочете местоположението на имота и наличната информация за сондажи, кладенци, извори или други водоизточници в района.