Статично водно ниво
Преди започване на водочерпенето се установява водното ниво при покой на сондажа. То служи като изходна стойност, спрямо която се проследява последващото изменение.
Водочерпателното изпитване показва как готовият сондаж и водоносната среда реагират при реално водочерпене. Наличието на вода или силният водоприток при пробиването не са достатъчни, за да се определи какъв дебит може да се поддържа при експлоатация.

При сондирането може да бъде установен един или повече водопритоци, а след изграждането на сондажа в него се установява определено водно ниво. Нито едно от тези наблюдения само по себе си не показва как ще се държи водоизточникът при водочерпене.
Водочерпателното изпитване свързва количеството черпена вода с изменението на водното ниво във времето. Така от констатацията „в сондажа има вода“ се преминава към измерима оценка на неговото поведение при натоварване.
водоприток при сондиране ≠ водно ниво ≠ моментен дебит ≠ поведение при водочерпене
Успешният сондаж не се оценява само по това, че в него има вода.
За правилна оценка дебитът и реакцията на водното ниво трябва да се проследяват заедно.
Преди започване на водочерпенето се установява водното ниво при покой на сондажа. То служи като изходна стойност, спрямо която се проследява последващото изменение.
По време на изпитването се измерва черпеният дебит и се проследява водното ниво. Разликата спрямо изходното ниво показва понижението при съответния режим.
След прекратяване на водочерпенето нивото започва да се възстановява. Проследяването му във времето допълва информацията за реакцията на сондажа и водоносната среда.
Два сондажа могат да дават еднакъв дебит, но да реагират различно. При единия водното ниво може да се понижи слабо, а при другия същото водочерпене да предизвика значително по-голямо понижение.
Затова стойност от типа „литри в секунда“ или „кубични метра на час“ не е пълна характеристика, ако не знаем при какво понижение, за какъв период и при какви условия е получена.
Как реагира водното ниво при определен дебит и как тази реакция се изменя във времето?
Именно връзката между дебит, понижение и време дава съществената информация от изпитването.
Конкретният режим се определя според задачата, състоянието на сондажа и хидрогеоложките условия.
Преди включване на помпата се установяват началното водно ниво и необходимата информация за сондажа и неговата конструкция.
След започване на водочерпенето се записват времето, дебитът и изменението на водното ниво. Измерванията трябва да позволят да се проследи развитието на понижението.
След прекратяване на водочерпенето може да се проследи възстановяването на нивото. Продължителността и режимът на изпитването трябва да съответстват на неговата цел.
В началото на водочерпенето сондажът може да покаже определен дебит. Самото наличие на този дебит в даден момент не доказва, че същият режим може да се поддържа без съществена промяна на водното ниво.
Затова се проследява как се развива понижението във времето. Ако при дадено водочерпене нивото продължава да се изменя значително, това е различно поведение от случай, при който реакцията се стабилизира в рамките на проведеното изпитване.
Не максималното моментно изпомпване, а наблюдаваното експлоатационно поведение при условията на проведеното изпитване.
След прекратяване на водочерпенето водоносната система реагира на отпадането на натоварването. Наблюдението показва как водното ниво се връща към състоянието преди изпитването.
Данните от възстановяването могат да допълнят наблюденията от периода на водочерпене и да участват в хидрогеоложката интерпретация. Не е коректно обаче да се приема универсално време, за което всеки сондаж трябва да се възстанови.
Водочерпене и възстановяване са взаимно допълващи се части от наблюдението на сондажа.
Понижението и възстановяването зависят от строежа на водоносната система, нейните граници, хидравличните връзки, напорните условия и пространствената нееднородност на средата.
В пластови условия отделни водоносни интервали могат да бъдат хидравлично свързани. В други случаи подземният поток може да има връзка с река или друга зона на подхранване и дрениране. Затова една и съща математическа схема не трябва механично да се прилага към всеки сондаж.
Изчислителният метод е средство за интерпретация. Резултатът има смисъл, когато предпоставките на използвания модел са съвместими с действителната водоносна система.
Нивото на интерпретация зависи от вида и продължителността на изпитването, режима на водочерпене, качеството на измерванията и приложимия хидрогеоложки модел.
Оценява се връзката между дебита, понижението и времето, както и възстановяването след прекратяване на водочерпенето.
При подходящи условия и достатъчно качествени данни могат да бъдат оценявани характеристики като водопроводимост и други параметри на водоносната среда.
Когато има подходящи наблюдателни точки или близки водовземни съоръжения, може да се анализира влиянието на водочерпенето и хидравличната връзка между тях.
Не всеки параметър може да бъде надеждно определен от всяко водочерпателно изпитване. Изводите трябва да съответстват на наличните данни и на условията, при които са получени.
Дебитът и поведението на водното ниво не показват дали водата отговаря на изискванията за конкретна употреба. Когато качеството е важно, то трябва да бъде установено чрез подходящ лабораторен анализ.
Изпитването характеризира поведението на сондажа при конкретните условия и продължителност на проведеното водочерпене.
Резултатите имат по-голяма стойност, когато се разглеждат заедно с конструкцията, установените водоносни интервали и геоложкия разрез.
Дебитът на сондажа има смисъл само когато знаем при какво понижение, за какъв период и при какви условия е получен.
Геофизичното проучване за вода подпомага определянето на перспективната зона. Изборът на място за сондаж определя конкретната точка, а сондирането проверява действителния геоложки разрез и установява водопритоците.
Водочерпателното изпитване е следващата проверка — как готовият сондаж реагира при черпене и как водното ниво се възстановява след него.
перспективна зона → сондажна точка → действителен разрез → водопритоци → изграден сондаж → дебит + понижение + време → възстановяване → оценка на поведението
След правилно проведено и интерпретирано изпитване вече не разполагаме само с твърдението, че „сондажът има вода“. Разполагаме с измерена информация за това какъв дебит е черпен, как е реагирало водното ниво, как се е развило понижението във времето и как се е възстановило нивото след прекратяване на водочерпенето.
Това дава по-надеждна основа за оценка на поведението на сондажа и за последващи решения относно неговата експлоатация.
За по-широкия контекст вижте хидрогеоложкото проучване и реални обекти.
За конкретна оценка са полезни местоположението, дълбочината и конструкцията на сондажа, наличните данни за водните нива, помпата и предишни измервания.